1 Литургията е центърът на християнския живот, тъй като в нея уникалната жертва на Христос става присъстваща по безкровен начин, продължавайки неговото спасително предлагане на кръста. Както учи Катехизисът на католическата църква (КК 1366), Евхаристията представлява жертвата на кръста, будейки спомен за нея. Тя прилага плодовете на тази жертва, като прощаването на греховете. Христос се предаде веднъж завинаги (Евреи 7,27; 9,26; 10,10) и в Литургията, това единствено предлагане става присъстващо, не като повтаряне, а като сакраментално актуализиране (1 Коринтяни 11,24-25; Лука 22,19-20; Евреи 9,14).
Катехизисът (КК 1367) учи, че жертвата на Христос и тази на Евхаристията не са две различни жертви, а съставляват едно и също действие: "същата жертва, която се предлага". В Литургията, Църквата участва в тази жертва, също като се предлага с Христос. Както казва св. Павел, животът на вярващите, техните страдания и молитви се обединяват с жертвата на Христос (Колосяни 1,24; Римляни 12,1). Когато участваме в Евхаристията, ние се присъединяваме към предлагането на Христос, като едно тяло (1 Коринтяни 10,16-17).
Облагането на Христос, което ни донесе вечна redemption (Евреи 9,12), се продължава в Литургията (КК 1368), давайки на християните възможността да се обединят с това предлагане. Евхаристията е, следователно, умиротворителна жертва (Исая 53,5; Матей 26,28), прилагаща на всички вярващи благодатта на спасението, постигната веднъж завинаги от Христос. Литургията не е повтаряне, а живо присъствие на жертвата на Христос, която се обновява в литургията за спасението на всички поколения.
