1 Параграф 1413 на Катехизиса на Католическата Църква, заявява, че чрез освещението, извършено от свещеника (поп или епископ), се извършва транссубстанциацията на хляба и виното в Тялото и Кръвта на Христос. Въпреки че вкуса, мириса и физическите характеристики на хляба и виното остават, тяхната същност е напълно променена (вече не е хляб, вече не е вино, а Христос в Тяло, Кръв, Душа и Божественост присъства по реален и истински начин, жив и славен).
Евхаристията е центърът на католическата вяра, тъй като представлява уникалната жертва на Христос, която се продължава и актуализира (става присъстваща) на всяко честване на литургията. Според Посланието до Евреите, жертвоприношението на Христос е "единствено и неповторимо" (Евреите 7,27; 9,26; 10,10). Това означава, че Христос се е предложил веднъж завинаги за спасението на човечеството, а Евхаристията прави това жертвоприношение присъстващо, без да го повтаря.
Исус установи Евхаристията по време на Последната Вечера, както е описано в Евангелията и в писмата на св. Павел. Тогава Той взе хляба и виното и заяви: "Ето, Тялото ми... Ето, Кръвта ми" (Матей 26,26-28; Лука 22,19-20; 1Коринтяни 11,23-25). Така Исус даде на апостолите и на цялата Църква заповед да честват Евхаристията в Негова памет, продължавайки Неговото жертвоприношение през вековете.
В Йоан 6, Исус се представя като "Хляба на Живота", казвайки: "Аз съм хлябът жив, който слязъл от небето; който яде от този хляб, ще живее вечно" (Йоан 6,51). Той е "истинска храна и истинска напитка" (Йоан 6,53-56), не просто символ, а истинското присъствие на Христос в Евхаристията.
Когато участваме в Евхаристията, не само че помним жертвоприношението на Христос, но ставаме част от него. Св. Павел заявява, че, ядейки хляба и пиейки чашата, участваме в тялото и кръвта на Христос (1Коринтяни 10,16-17). Всеки път, когато Евхаристията се чества, жертвоприношението на Христос става присъстващо, както Той самият ни инструктира: "Правете това в моя памет" (Лука 22,19).
Евхаристията също е новият завет в Кръвта на Христос (Лука 22,20; 1Коринтяни 11,25), обновявайки съюза между Бога и човечеството. Приемайки св. причастие, сме призовани да сме в състояние на благодат, тъй като, както св. Павел ни предупреждава, който яде и пие недостойно, "яде и пие собствена осъждане" (1Коринтяни 11,27-29). Следователно, Евхаристията изисква благоговение и духовна подготовка, тъй като в нея Христос е присъстващ в цялото Си великолепие.
В обобщение, Евхаристията е тайната на вярата, където хлябът и виното, чрез транссубстанциацията, се превръщат в Тялото и Кръвта на Христос, продължавайки Неговото спасително жертвоприношение и обединявайки ни с Него в общение.
