1 Католиците вярват в благодатта като божествен и безплатен дар от Бог, необходим за духовния живот и спасението. Благодатта е описана в Писанията като преобразуваща сила, която възстановява душата. В Ефесяни 2:8-9 се казва: „Защото чрез благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, това е дар от Бога; не е от дела, за да не се хвали никой.“ Този пасаж подчертава, че благодатта не е човешка заслуга, а незаслужен дар, който приближава хората към Бога.
Чрез кръщението католиците вярват, че стават Божии деца (Галатяни 3:26-27), като участват в божествената природа и получават Светия Дух, който ги води във вярата. „Всички сте Божии деца чрез вяра в Исус Христос, защото всички, които сте кръстени в Христос, сте се облекли в Христос.“ Това обличане в Христос е знак за новия живот, който благодатта осигурява.
Освен това благодатта непрекъснато се излива чрез тайнствата. В Римляни 6:14 се казва: „Защото грехът няма да има власт над вас, понеже не сте под закона, а под благодатта.“ В брака, помирението или евхаристията католиците вярват в благодатта, която тече от всяко тайнство, укрепвайки ги в трудни моменти.
Сътрудничеството между благодатта и човешката свобода също е централно. В 2 Коринтяни 12:9 Бог казва на Павел: „Моята благодат ти е достатъчна, защото силата Ми се усъвършенства в слабост.“ Това показва, че въпреки че благодатта е божествен дар, тя изисква приемане и сътрудничество от човека, за да даде плодове. По този начин католиците вярват в благодатта като партньорство между Бог и човека в търсенето на святост и божествено общение.
