1 Почитта, която католиците отдават на Мария, майката на Исус, не е поклонение, а дълбоко уважение и чест за нейната уникална роля в Божия план. В католицизма почитта е различна от поклонението. Докато поклонението (латрия) е дължимо единствено на Бога, почитта (дулия), и особено честта, отдавана на Мария (хипердулия), признава нейната роля като най-висшата сред светците, без никога да я поставя на нивото на Бога.
Мария се почита поради няколко причини, основани на Писанието и Традицията на Църквата. В Евангелието от Лука Мария пророкува: "Отсега нататък всички поколения ще ме наричат блажена" (Лука 1,48). Този стих отразява непрекъснатото признание на Църквата за нейното специално участие в тайната на спасението. Тя, избрана да бъде Майка на Бога (Галатяни 4,4), уникално сътрудничи с божествения план, като свободно се съгласява Словото да се въплъти в нея (Лука 1,38).
Застъпничеството на Мария също е централна част от католическата почит. Както в Кана, където тя моли Исус да извърши първото Си чудо (Йоан 2,1-11), католиците вярват, че Мария на небето продължава да се застъпва за нас. Катехизисът на Католическата Църква (§969) заявява, че, възнесена на небето, Мария не е изоставила ролята си, но "със своето многостранно застъпничество продължава да ни осигурява даровете на вечната спасение."
Освен това Мария се вижда като модел на вяра и любов, като "примерен образец" на Църквата (CIC §967). Нейното абсолютно послушание към Божията воля и нейната безгрешна чистота (CIC §491-492) са добродетели, които вярващите са поканени да имитират. Така католиците гледат на нея като на духовна майка, която ни води към Христос.
Следователно, почитането на Мария не намалява мястото на Исус Христос, а възвеличава начина, по който Бог, в Своята безкрайна мъдрост, е използвал човешкото участие в историята на спасението. Мария се почита, защото със своето "да" към Бога тя направи възможно въплъщението на Исус Христос, нашия Изкупител.
