1 Изповедта на греховете пред свещеник е дълбоко вкоренена в Писанието и традицията на Църквата. След възкресението Си, Исус даде на апостолите властта да прощават грехове, както се вижда в Йоан 20,22-23: „Духна върху тях и им каза: ‘Получете Светия Дух. На когото простите греховете, на него ще бъдат простени; на когото ги задържите, те ще бъдат задържани’.“ Това ясно показва, че Исус е установил тайнството на Помирението, поверявайки на апостолите мисията да прощават греховете в Негово име.
Освен това, в Матей 16,19 и Матей 18,18 Исус дава на апостолите властта да „връзват и развръзват“, т.е., властта да прощават или задържат греховете. Тази власт е предадена на наследниците на апостолите, епископите и свещениците, които действат като служители на помирение, както учи Св. Павел в 2 Коринтяни 5,18-20: „Бог ни примири със Себе Си чрез Христос и ни повери службата на примирение.“
В Яков 5,16 сме призовани да „изповядаме греховете си един на друг“, като се подчертава ролята на презвитерите (свещениците) в молитвата и посредничеството за духовно изцеление на грешника. Това е основата за тайнствената изповед, където свещеникът действа от името на Христос и Църквата.
Властта да прощават или задържат грехове, спомената отново в Йоан 20,23, ясно показва, че това действие е необходимо за тайнството, за да се възстанови общението с Бог и общността. Прощаването на греховете не е просто препоръка, а неразделна част от апостолската служба.
Лука 5,24 и Лука 24,47 показват, че Христос има властта да прощава грехове и поверява тази власт на апостолите, за да се възвестява помирението в Негово име. По този начин, изповедта пред свещеник е следване на волята на Христос и търсене на помирение с Бог.
Накрая, в Евреи 5,1-3 се вижда, че свещенството в Новия Завет включва принасяне на жертви за греховете. Следователно, свещениците, като служители на Христос, предлагат прошка и духовно изцеление чрез тайнството на изповедта.
Така че изповядването на греховете пред свещеник е акт на послушание към божествено установената институция на Христос, която даде на Църквата властта да прощава грехове и да възстановява общението на вярващите с Бог.
