1 На олтара се извършва кулминацията на литургията: освещаването на хляба и виното, които стават Тялото и Кръвта на Христос. Това напомня за жертвата на Христос на Кръста, която безкръвно се възпроизвежда във всяка Миса. Когато католиците имат олтар в църквата, те утвърждават своята вяра в Евхаристията като "извор и връх на целия християнски живот" (CIC 1324), защото там Христос се принася за нас, в памет на това, което Той направи на Голгота.
Освен това олтарът отразява идеята за единство и общение на Църквата. Всички вярващи се събират около олтара, за да споделят единния хляб и единната чаша, както учи свети Павел в 1 Коринтяни 10:16-17: "Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта на Христос? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с тялото на Христос? Защото хлябът е един, ние, макар и мнозина, сме едно тяло." Така олтарът е символ, който обединява католиците около Христос и един с друг.
Библейски, олтарът има своите корени в Стария Завет, където той е централното място за жертвоприношенията на Бога. Въпреки това в Новия Завет съвършената жертва на Христос замества старите жертвоприношения. В Евреи 13:10 авторът казва: "Имаме олтар, от който тези, които служат в шатрата, нямат право да ядат." Този "олтар" е самият Христос, чиято единствена и вечна жертва се възпроизвежда на олтара в църквата.
Католиците имат олтар в църквата, защото той представлява Христос и Неговата изкупителна жертва, празнувана по сакраментален начин. По време на Мисата олтарът става място на среща между небето и земята, където вярващите участват в тайнството на спасението. Олтарът е центърът на литургичния живот, и чрез него католиците се обединяват по-дълбоко с Христос и помежду си във вяра и Евхаристия, постоянно обновявайки своята отдаденост на Бога и Църквата.
