1 Католиците вярват в свободната воля като основен принцип на своята вяра. Те я разглеждат като дар от Бога, който позволява на всеки човек да взема осъзнати и морални решения, избирайки между добро и зло. Това убеждение е дълбоко вкоренено в Светото Писание и учението на Църквата, което твърди, че дори след първородния грях човекът не е загубил напълно способността си да избира, макар и тя да е отслабнала. Трентският събор подчертава, че свободната воля остава непокътната и е способна да сътрудничи с Божията благодат.
Човешката свобода според католическото учение е тясно свързана с достойнството на личността. Катехизисът на Католическата Църква заявява, че човешките действия са похвални или укорими именно защото произлизат от свободата. В Галатяни 5:13 свети Павел насърчава християните да използват свободата си не за себе си, а за служение на другите, показвайки, че истинската свобода е свързана с любов и отговорност. Така католиците възприемат свободната воля като способност да избират доброто, особено в стремежа си да следват Божията воля.
Католическата традиция също така подчертава, че свободната воля не е лиценз за безразборни действия, а отговорност. Според учението на Църквата истинската свобода е способността да се съобразиш с Божия морален закон. Документът "Gaudium et Spes" подчертава, че "само в свободата човек може да се обърне към доброто", утвърждавайки идеята, че човек трябва да използва свободата си, за да прави добро и така да отразява Божия образ.
