1 Тези, които вече са пречистени и живеят блаженото виждане на Бога в небето, са известни като избраните и светците. Тези светци не само могат, но и ни помагат, като се застъпват за нас пред Бога. Те се молят на Господа в наша полза, като верни приятели, които отправят молитви за тези, които обичат. Ето защо католиците се молят на светците, признавайки, че те, вече близо до Бога, могат да се застъпват за нашите нужди.
Според Катехизиса на Католическата църква, в параграф 2683, застъпничеството на светците е описано като най-високата услуга, която те извършват за Божия план. Искането за застъпничеството на светците е, следователно, акт на доверие и вяра. Католиците се молят на светците с увереност, че тези небесни приятели могат да предложат своите молитви на Бога от наше име, като носят благодат и благословение на нашия живот и на целия свят.
Практиката на молитва към светците има дълбоки корени в Писанията. В Стария Завет, в книгата 2 Макавейска 15, 11-16, се описва видение за Ония, вече починал свещеник, който се моли за целия еврейски народ. Това показва, че праведните, дори след смъртта, продължават да се застъпват за онези, които остават на земята. В Новия Завет, в Откровение 8, 3-4, свети Йоан има видение, в което молитвите на светците се издигат към Божия трон като тамян, символизирайки непрекъснатото застъпничество на светците за верните.
Така традицията на искане на застъпничеството на светците е практика, която намира подкрепа както в Писанията, така и в учението на Църквата. Когато католиците се молят на светците, те не заместват ролята на Бога, а признават общението на светците и силата на тяхното застъпничество пред Него. Чрез това общение, онези, които са в небето и в пълното единство с Бога, продължават да помагат на странстващата Църква на земята, като част от мистичното тяло на Христос.
